Петя Павлова: 2011-а ще е моята година

Артистична, интригуваща и пленяваща Петя Павлова ту е в България, ту в чужбина. Понякога губим следите й, но важното е, че отново се завръща, за да ни разкаже как и накъде върви светът и доколко успяваме да го наваксаме в родината ни. Петя е композитор, артист и продуцент. Има три издадени албума, като последният й – „Runaway”, тя определя като „много личен”.
5 от песните в албума са композирани от Петя, а за останалите е работила с редица световноизвестни композитори и музикални продуценти като Jam & Delgado (автори и продуценти на песента “Barbie Girl” на AQUA, като и на най-големите хитове на Ace of Base), Pete Kirtley & Tim Hawes (известни с работата си с Sugababes и No Angels), Morten Schjolin (продуцирал артисти като Nelly, LeAnn Rimes, Simply Red), Magga, 2AM, DJ Supernova, както и с Jane Vaughan (известна с песните си за Ashanti, Blazin Squad и Victoria Beckham), Julie Morrison (композирала за Louise иBoyzone), Obi Mhondrea (композирал за Sugababes и Blue) и Peter Godwin (композирал песни за David Bowie и Steve Winwood).

Поинтересувехме се каква е нейната формула на успеха, какви цели си е поставила през 2011-а година и какви усилия трябва да полага, за да бъде част от световния музикален бизнес.
Петя Павлова е първият български поп артист, чийто видеоклип MTV завърта в ефира си през 1997. В същата година Петя е избрана за лице на Pepe Jeans в България, а песента й Good Times излиза и на английския пазар. Песни, композирани и изпълнени от нея са издавани в Англия, Испания, Италия и Америка. Засега тя е единственият български артист, пял на Лондон Арена, както и в най-големите денс клубове на Острова - Equinox и Hippodrome. Била е гост в Radio 1, Capital FM, Kiss FM, BBC и специален гост на популярното шоу на Channel 4 по това време Showbiz UK.Каква беше за вас 2010 година и какви са целите, които си поставяте за 2011-а?

2010 беше за мен година за равносметка, планиране и преструктуриране на начина ми на живот. Преместих се да живея в Америка, промених начина, по който  управлявам бизнеса си, и се установих на място, където съм спокойна и щастлива. 2011-а ще е моята година. Предстоят ми записи за нов албум, работа с нови и интересни личности, както и връщане към актьорската професия. Обичам и съм обичана, затова очаквам една много щастлива 2011-та година!   

Участвали сте епизодично в „Забранена любов” – как ви се струва актьорската професия?

Да си актьор не е трудно, особено ако по природа си артистичен, наистина имаш талант и камерата те обича. Още от детските и тийнейджърските си години, когато участвах в различни театрални трупи, бях наясно, че рано или късно ще се занимавам с това и професионално. Всичките тези уроци по актьорско майсторство, на които съм ходила години наред, не отидоха на вятъра. В Англия благодарение на актьорстването успявах да се издържам по време на студентските ми години. Така че за мен това е моята втора професия. Беше удоволствие да бъда част от актьорския състав на сериала „Забранена Любов”. Когато ми предложиха ролята на Соня Колева, се зарадвах, защото героинята приличаше по характер на мен и нямаше да е трудно да се превъплътя в нея. Подписах договор за една година с пълното съзнание, че ще бъде приятна работа и не се излъгах. Екипът беше супер, а и беше удоволствие да работя с актьорите в сериала, особено с Диана Любенова, която е изключителен професионалист. Имахме много забавни моменти и винаги се сещам за тях с топли чувства. Това е първата ми роля на родна земя и искрено се надявам да не е последната.  

Умеете да пеете, продуцирате, танцувате, правите стайлинга на всичките си видеоклипове и фотосесии, с диплома за специалист по PR сте, занимавате се с фотография, а от три години пишете и собствена рубрика „Дневника на Петя” в списание ОК!,  кажете нещо, дори и незначително да е, което не ви се удава?

През август 2008 г. Петя е поканена за ролята на Соня Колева в сериала „Забранена Любов” на Нова TV. Тя приема предложението като разбира, че много от характеристиките на героинята й отговарят на това, което е самата тя в живота.Не мога да карам ски, не съм се научила да плувам, нито да шофирам, нямам понятие от голф или от бридж... и след като съм учила в училище руски език и винаги съм имала отлични оценки, се оказва че поради липса на практика не мога едно изречение на руски да спретна – разбирам всичко, но не мога да говоря.

Ако не бяхте станали изпълнител и продуцент, каква щяхте да бъдете?

Най-вероятно щях да съм издател или главен редактор на модно списание или списание за култура и лайфстайл. Или щях да се занимавам с телевизия – да съм говорител в новинарските емисии или да съм сценарист и водещ на някое супер забавно talk show.

Какво е необходимо на човек, за да успее?

Талант, упоритост, постоянство, неизчерпаема енергия и ентусиазъм, желязна воля и сила на духа. Трябва да е добър в контактите си с хората и да уважава труда на другите. Да не се страхува от трудностите и неизвестното. Изключително голям фактор за успеха на артиста например е да се намира на подходящото място в подходящия момент. Това е от голяма важност, за съжаление, късметът играе огромна роля в нашата професия.

Пяла сте на Лондон Арена, на коя сцена все още не сте били, но искате да стъпите?

Много са, но амбициите ми никога не са се простирали до това на коя сцена да пея, а до това да правя музика, която да вълнува хората. В днешно време „сцена” е целия интернет и с един клик можеш да достигнеш до милиони хора, без да се налага да пееш на Madison Square Garden.

През 1998-ма година Петя се премества да живее в Лондон, където освен че учи продуциране и музикален бизнес при някои от най-големите авторитети по Музикален Маркетинг и Бизнес Стратегии в University of Westminster, работи и като актриса – снима се в реклами на JD Sport и British Gas, партнира на Томас Арана в сериала “Spooks” и на Саша Барон Коен във филма му “Ali G In Da House”.”През 1998 г. взимате куфар багаж и заминавате за Англия без дори да знаете езика, поемали ли сте и след това други такива радикални ходове? И ако – да, какви? Пожелавате ли на всеки човек едно такова пътешествие (ако може така да бъде наречено)?

Тогава не ми беше за първи път, нито за последен. Човек трябва да е готов да започва много пъти отначало, ако иска да успее и да е щастлив. Този вид „пътешествия” са тези, от които най-много се учим и които помагат за изграждането ни като характер и личност.Заминаването ми за Лондон, без да знам езика и без финансовата помощ на родителите ми, си е все още най-големият риск, който съм поемала – беше много, много трудно, особено в началото, но 9-те години живот там бяха най-голямата школа в живота ми и не съжалявам за нищо. Човек не трябва да се страхува от неизвестното и от трудностите, които го очакват. Та нали животът е точно това – низ от препятствия, които трябва да преодолеем; уроци, които трябва да научим и които ни подготвят за следващата стъпка към по-добър и по-щастлив живот. Всяко едно такова „пътешествие” ни прави по-богати духом, по-мъдри и по-безстрашни след това!

Песните ви се продават в интернет – от 2007 година имате договор с американска компания, която се занимава с дистрибутирането на синглите и албумите ви, имате ли данни на колко континента Ви слушат?

Да, имам. Най-много са регистрирани в Америка и Европа, но имам и почитатели в страни като Дубай, Египет и Япония. Това може само да ме радва. За съжаление, ако пеех на български език този интерес към музиката ми едва ли щеше да го има. Радвам се, че и с това рискувах преди време. Когато в България никой от поп певците не записваше песни на английски език и медиите критикуваха всеки български артист, който не пее на български, аз записвах песни с английски текстове. Бъдещето показа, че това беше умен ход.

От януари 2008-ма година Петя започва собствени рубрики в две от най-четените списания в България – Grazia и OK!. В рубриката си „По света с Петя Павлова” в списание Grazia, Петя пише за пътешествия и красиви хотели от януари 2008 до август 2009, а в рубриката си „Дневникът на Петя” в списание ОК!, която пише и до днес, разказва за лични преживявания и събития и светски новини, които я вълнуват.Има ли шоубизнес в България? Какво мислите за българската популярна музика? Имате ли добри впечатления и очаквания от някои нови лица на сцената?

Преди няколко години мислех, че има шоубизнес в страната ни. Това беше и една от причините да се върна от Англия, но сега след като имах възможност да поживея 3-4 години в България, вече не мисля така. България е изключително малък пазар, в който 95% от населението е с нагласата, че да се краде интелектуална собственост е ок! Правата на артистите и авторите на песни не се зачитат в страната ни, труда им не е възнаграден както се полага; музикалният бизнес, доколкото има такъв, не е добре структуриран, а агенциите за защита на интелектуална собственост не си вършат работата както трябва. Популярността в България не означава непременно и  финансов успех за певците, като изключим певиците, които пеят по ресторанти и чалга заведения, но това няма как да го нарека шоу бизнес. Нивото е много ниско и креативността е сведена до минимум. Плагиатството си е нещо нормално в нашата страна и се оказа, че е ненаказуемо, затова много певци от поп-фолк гилдията го направиха бизнес, но и това не може да се нарече шоу бизнес. Българската популярна музика е в един много тъжен период и за съжаление проблемите са хванали корени толкова надълбоко, че не съм сигурна дали положението е спасяемо. Много от моите колеги, с които си контактувам редовно, сега ми пишат, че са отчаяни и изключително разочаровани от ситуацията в страната и невъзможността да се издържаш от творчеството си. За да твориш, ти трябва вдъхновение, а повечето споделят че нямат такова. Много е тъжно. За съжаление нови лица няма, всичко е по старому. За да има нови лица трябва да има инициатори, хора с идеи, хора, които разбират от шоубизнес, ентусиасти и истински продуценти, които са готови да инвестират в изкуство и в качествена музикална продукция – продукция, която да е продаваема на по-големи пазари и с която да се гордеем. Тъй като не виждам такива хора в България, няма как да се видят и нови лица. Всичко е по старому и ако някой нов артист случайно се появи отнякъде, бива смазван от системата, корупцията и чалга културата в България. Един Владимир Ампов не е достатъчен. Трябват ни повече като него, ако искаме да имаме шоубизнес и интелигентно културно движение в областта на изкуствата. Пошлостта, ниското качество, никаква възвращаемост на вложенията, които се правят, липсата на морал и правила убиват дори и най-хубавото начинание в България. Шоубизнесът в страната ни в момента е сведен до платен PR шум за продукти на изключително ниско ниво, за „таланти” без кой знае какъв талант и организирането на „светски” събития, които всъщност не са светски. Масовата посредственост, падащото ниво на образованието в страната и липсата на оригиналност сред творците според мен допринася също за това в България в момента да няма шоубизнес.

Пример сте за съвременна, уверена и амбициозна жена. Как релаксирате и как се преборвате в моменти, когато сте паднали духом?

Вече 17 години съм в музикалния бизнес и смея да твърдя, че това е професия за психически силни хора. Когато си артист и си в публичното пространство, едно от най-тежките и стресови неща е, че с много от проблемите и трудностите трябва да се справяш публично. Постоянно те обсъждат за какво ли не (всеки има мнение!) и не е възможно да се харесаш на всички, колкото и да искаш. Важно е да си положително настроен и да не хвърчиш в облаците. Моите близки и приятели не винаги са ме подкрепяли в изборите ми и общо взето много от тежките моменти съм си ги преживявала насаме със себе си. Здравословен начин на живот, 8-часов сън и един хубав шиацу масаж винаги помагат срещу стреса. Четенето на красиво написан роман или поезия, гледането на хубав филм или просто разходка край брега на морето според мен са най-подходящи за онези моменти, в които човек е паднал духом. Те показват колко всъщност е красив животът и как не трябва да се ядосваме за неща, които са поправими или неща, които не зависят от нас. Обичам и тишината. Тя ме успокоява. За мен тя е изключително важна. В къщи много рядко, когато съм сама, слушам музика. Винаги съм предпочитала да е тихо. Тишината ме вдъхновява. 

Ако ви се наложи да заминете набързо и можете да вземете само три неща, кои ще са те?

Лаптоп, мобилен телефон, паспорт.

Формулата за един красив и незабравим ден на любовта?

Всеки ден е красив, когато обичаш и когато си обичан. У дома е всеки ден Деня на влюбените!

Източник actualno.com