Ейми Уайнхаус и болката от пристрастяването
Сред вещите, които почитателите на певицата оставят пред дома й в Лондон, са и картини, бутилки с алкохол, както и кутии с цигари.
"Когато обичаш някого, който страда от болестта на пристрастяването, очакваш телефонното обаждане. Телефонно обаждане ще има. Искрената ти надежда е, че то ще бъде от самия пристрастен, който е готов да изпробва нещо ново. Разбира се, се страхуваш и от другото обаждане - тъжния среднощен камбанен звън от приятел или роднина, който ти казва, че е прекалено късно - тя си е отишла."
Така започва писмото на актьора Ръсел Бранд, което той публикува в своя сайт ден след новината за смъртта на Ейми Уайнхаус.
Умирайки на 27 години, Ейми Уайнхаус се нареди сред легендарни изпълнители като Джими Хендрикс, Джим Морисън, Кърт Кобейн и Джанис Джоплин, които умират от същия вид проблеми на абсолютно същата възраст. Това е така нареченият "Клуб 27", който медиите не пропускат да споменат, коментирайки смъртта й.
Ден след като новината обиколи света, изпълнителката M.I.A. публикува в Soundcloud профила си песен, озаглавена "27" и посветена на всички нейни приятели, починали на тази възраст.
Още в събота, по време на концерта си в Минеаполис, ирландската рок група U2 обяви, че посвещава на Ейми изпълнението си на сингъла от 2001 г. "Stuck In A Moment You Can't Get Out Of", написан за починалия вокалист на INXS Майкъл Хътчинс.
В своя уебсайт и в "Туитър" пък продуцентът Марк Ронсън, който има участие в създаването на едни от най-големите хитове на Уайнхаус, сподели, че е загубил своята "музикална сродна душа". Лили Алън написа в социалната мрежа, че тя е била много загубена душа и се надява сега да е намерила покой.
Професор Дейвид Нът, бивш председател на правителствения Надзорен съвет за злоупотребата с наркотици във Великобритания коментира пред "Индипендънт", че вероятно стресът да бъдеш толкова известен е забележителен. Много хора още в средата на 20-те си години започват да се борят и успяват да преборят наркотиците, но за други 10-годишната злоупотреба със сърцето взима своите жертви. Той допълва: "Медиите обичат да скачат на гърба на звездите, особено на онези, които взимат наркотици. Може би трябва да имаме по-балансиран поглед към хората, които ни забавляват."
Почитателка на певицата на име Каролине Щадлер от Виена пък казва, че си е помислила, че това е начин да покаже на 12-годишната си дъщеря, че "пиенето и наркотиците не са начинът да продължиш."
Новината за смъртта на един пристрастен към алкохол и наркотици пушач като цяло не изненадва никого. Тя само натъжава. Изглежда така сякаш всички са очаквали този изход от положението, а не друг - положителен.
Покрай смъртта на Ейми Уайнхаус на преден план излиза и проблемът на хората по принцип да разберат страданията на пристрастените и да им помогнат, за да не стигат до саморазрушителни действия, пише "Тайм" в своя материал, озаглавен "Ейми Уайнхаус и болката от пристрастяването*".
По ирония на съдбата именно болката, която струи от песните и се усеща в гласа й, я прави толкова популярна и толкова близка до всички нейни почитатели. Болката обаче изглежда беше и неразделна част от таланта на Ейми, защото тя самата сякаш не вярваше, че заслужава да бъде обичана. Това личи силно в песни като You Know I'm No Good и Back to Black.
За пристрастения неща като милиони фенове, пълни стадиони и световна слава не са утеха - те са само още по-объркващи. За пристрастения често любовта е незаслужена, защото съществува мисълта, че ако хората те познаваха истински, не биха те доближили никога, коментира още изданието.
Веднъж Джанис Джоплин казва, че на концертите си прави любов с 25 хил. души, но се прибира вкъщи сама. Стресът от невъзможността да бъдеш обичан и да приемеш социална подкрепа понякога е непоносим и може изцяло да обземе личността. Проучванията показват, че това може да е една от най-лошите форми на стрес, които човек преживява, след като емоционалната ни система е устроена така, че да се нуждае от социален контакт и да не може да се балансира без него, допълва още "Тайм".
"Всички пристрастени, независимо от субстанцията или сoциалния си статус, имат един постоянен и очевиден симптом - не са присъстват напълно, когато говориш с тях. Те комуникират с теб през един едва доловим, но не и незабележим воал. Дали ще е бедняк, който ще те притеснява за 50 цента за чаша чай, или ще е нашмъркан, раиран богаташ, който говори за "моторната си лодка", има една токсична аура, която пречи на контакта. Около тях има въздух от друго място, така че гледат през теб към друго място, на което биха искали да бъдат. И разбира се, те са. Предимството на един пристрастен е да упоява болката от живота, за да улесни преминаването на деня с някакво закупено облекчение", пише още Ръсел Бранд, припомняйки си първите си срещи с Ейми, когато тя все още не е световно известна и обикаля баровете с компании, представяйки се като "джаз певица", а Бранд също още се лекува от пристрастяване.
Причината за смъртта на Уайнхаус все още не е официално оповестена. Очаква се погребението да се случи до края на седмицата, но първо е необходимо да се извърши аутопсия за изясняване на точната причина. Изглежда обаче така сякаш никой няма нужда от подобна информация, за да знае каква е всъщност истината. Един голям талант си отиде...
Фотограф: Stefan Wermuth
"Сега Ейми Уайнхаус е мъртва, както много други, чиято смърт на 27 години ненужно е романтизирана ретроспективно. Дали тази трагедия можеше да бъде преотвратена сега е нерелевантно. Днес не е предотвратима. Заради това заболяване загубихме красива и талантлива жена. Не всички пристрастени притежават такъв невероятен талант. Нито пък този на Кърт, Джими или на Дженис, някой хора просто биват обзети от скръбта", пише още Ръсел Бранд, като завършва с думите: "Това, което ние можем да направим, е да адаптираме начина, по който виждаме това състояние - не като престъпление или романтична преструвка, а като болест, която ще убие. Трябва да преразгледаме начина, по който обществото се отнася към пристрастените - не като престъпници, а като болни хора, които се нуждаят от грижи. Трябва да погледнем към начина, по който нашето правителство финансира рехабилитацията. По-евтино е да излекуваш един пристрастен, отколкото да го изпратиш в затвора, така че криминализацията дори икономически няма смисъл. Не всички познаваме някого с невероятния талант на Ейми, но всички познаваме пияници и наркомани и всички те се нуждаят от помощ и помощта е някъде там. Всичко, което трябва да направят е да вдигнат телефона и да се обадят. Или не. И в двата случая телефонно обаждане ще има."
| * Заглавието на материала използва заглавието на статията, публикуван в "Тайм". |
0 коментара:
Публикуване на коментар