"Вадил съм два различни импланта. Идвали са жени, а едната казва: да извадиш моите и да ги сложиш на приятелката ми! Подобни случаи са изключение, но съществуват." В инструкцията за употреба изрично пише: силиконовите импланти са за еднократна употреба, пояснява специалистът. Цената им - от 2000 до 4000 евро, е основният разход в операцията за увеличаване на бюста. За труда си лекарите вземат 500-1000 евро. Дори намаление от 50% би накарало много жени да забравят за безопасността, смятат лекари. Още по-неприятно е, ако пациентката не знае, че се е сдобила с употребявани подплънки. Това е много трудно доказуемо.
"Един-единствен път съм слагал импланти втора употреба. Преди години дойде много бедна жена, шивачка. Казах й, ето тук имам един чифт, който е изваден. Мога да го пусна за стерилизиране, но ще ми се подпишете, че сте съгласна. Не съм я заблуждавал, че слагам нови импланти. Слава богу, не се е обадила оттогава, беше преди повече от 15 г.", припомня си хирургът.
30% от жените, които имат силикон, се връщат отново при пластичния си хирург.
Понякога причината е усложнение. Някои анатомични импланти може да се завъртят и тогава трябва да сенаместят оперативно. Повечето жени обаче се подлагат на втора операция, водени от желанието за по-големи импланти, обяснява доц. Димитър Евстатиев.
За последните 20 г. има промени в модата при естетичните корекции - търсят се все по-големи силиконови импланти. Преди години не слагали протези над 450 кубика. Те дори не се внасяли в Европа, а само в САЩ и Бразилия. "По-рано обикновено слагахме 280-300 кубика, а сега над 400 куб. не са изключение.Балканската мода включва и залитане по големите плътни устни", казва доц. Евстатиев. Той участва в работна група на европейски специалисти по пластична хирургия, която обсъжда нови насоки за работа в бранша. "Ще приемем това, което отговаря на българските условия. Не сме длъжни да въвеждаме безумни изисквания като това - операционната да е поне 40 кв. м", обяснява той.
Пластичните хирурзи не могат да носят отговорност за материали с гаранция от производителя, смята доц. Евстатиев. Затова е много важно жените да внимават къде отиват за разкрасяване. Имало гафове особено с филърите. Слагат ги не само дерматолози и общопрактикуващи лекари, но и козметички. Бъркали микстури, в които не е ясно какво точно влиза. Казвали, че имат витамин А, ретинол, алое вера и др.
На българския пазар има и много нелегално внесени, най-вече от Китай, евтини филъри. Вероятността да попаднем на съмнителни материали е голяма в кварталните салони. В реномираните клиники се ползват само материали с доказан произход, уверява доц. Евстатиев. Цената е висока, а и процедурата се повтаря през определен период. Ампулата струва над 280 лв.
Дори с качествени материали в пластичната хирургия винаги има риск. Възможни са алергични реакции, изместване на филъра, ако се сложи по-дълбоко. Усложнения може да има и от ботокса - понякога настъпва парализа или интоксикация.
Добрият лекар разяснява всички тези опасности предварително. Твърде много хирурзи без правоспособност и специалност се рекламирали като пластични, например във Варна, Бургас и Добрич, твърди специалистът. Единственият начин пациентът да е сигурен, че лекарят е правоспособен, е да види дипломата му. Прието е тя да се окачва в кабинета. Ако членува в Българската асоциация по пластична и реконструктивна хирургия, това също е гаранция за професионализъм, допълва доц. Евстатиев, който е неин председател.
Най-масовите интервенции в пластичната хирургия са увеличаване на бюста, корекцията на нос и липосукцията. Наскоро се шумяло за атипичен лимфом, който се появявал при силиконови импланти. Среща се много рядко - 0,000038%, и вероятността да те удари керемида по главата е по-голяма, шегува се доц. Евстатиев.
Има жени, които отказват повдигане на бюста заради допълнителните белези.
При някои хора има вродена склонност да образуват груби надигнати белези след операцията. При гръдните импланти може да се получи и капсулиране. Организмът възприема силиконовите подплънки като чуждо тяло и се стреми да ги изолира от останалите тъкани. Образува се съединителна тъкан, която понякога води до втвърдяване или изместване на импланта.
Преди да започне корекцията на нос, желаният ефект се обсъжда с помощта на картинки. Най-големият риск е да не стане точно така, както е било на картинката. Предварителният резултат идва на 20-ия ден, но окончателният е чак след 6 месеца. Отокът спада много бавно, предупреждава доц. Евстатиев.
