Все по-малко дни остават до Коледа, а това кара духа на празника да се усеща над цялата земя. Хиляди писма летят към добрия белобрад старец, а с тях и милиони желания, надежди, подаръци ...
Родните пощи обаче не са от най-бързите и вероятно част от писмата може и да не стигнат до Северния полюс. По една случайност три от тях попаднаха в редакцията на Dnes.bg и ние решихме да ги публикуваме, поемайки отговорността, че хората от тях ще останат без коледни подаръци.
Първото писмо е от ученолюбив първокласник, второто – от български баща (като цяло човек със скромни желания), а третото – от българска пенсионерка, която е успяла да се пенсионира по-рано, отколкото на Дянков му се иска. Но да дадем път на младостта и да видим първото писмо до белобрадия старец.
Мили Дядо Коледа,
преди да започна своето писмо, искам да ти отбележа, че аз помня, че не изпълни миналогодишното ми желание – да ми донесеш PSP. За сметка на това ти ми донесе камионче, което аз никак, ама никак не исках.
Слушай старче, аз строителен министър няма да ставам и не ти искам камиончетата. А и да искам да стана – то докато порасна, Бате Бойко ще е построил всички магистрали, дето ни трябват. Така че тази година за последно те моля – донеси ми конзола.
Длъжен съм да отбележа, че ако не изпълниш желанието ми, повече няма да вярвам в теб, ще те изтрия от скайп и ще те махна от приятелите ми във Фейсбук.
Като доказателство за това, че съм добро дете и слушам, ти изпращам сканиран моя по-добър бележник, който давам на тати да разписва. Истинския не го търси – добре съм го скрил и няма да го намериш.
С уважение: Твой Матейчо
След няколко дни в същия клон на родната поща се получи друго писмо:
Здравей Дядо Коледа!
Сигурно съм поостарял да ти пиша, но все пак реших да се обърна с една скромна молба към теб.
Преди нея в качеството си на български съдия искам да отбележа, че писмото на моя син Матей, с ЕГН: ********** противоречи на законите в страната и не може да породи правни последици – с други думи казано – и тази година му донеси камионче. Хем е по-евтино, а и хем ще продължи своите строителни занимания от малък. Че сега е модерно да се строи и гради, искам като порасне, да е в крак с времето.
Иначе аз не искам големи подаръци. Бих те помолил само, като свършите работата по празниците, да ми пратиш за временно ползване една от твоите Снежанки. Че моята Снежина нещо вече... За формалностите не се грижи – аз ще оформя всички договори по отдаването на Снежанката под наем до следващата Коледа.
Единственото ми условие е тя да може да прави мусака. Другото аз ще я науча.
Благодаря ти, твой Иван.
P.S. Не се стряскай, че писмото е с изходящ номер от съда. Не е призовка, просто знаеш как е – представителни разходи.
Същевременно в развитата северозападна част на България една възрастна жена, пощадена от пенсионната реформа, пишеше своето писмо. С молив.
Здравей, наборе!
Пише ти баба Матея от едно село край Брусарци. Нарочно не ти пиша името на нашето село, защото надали ще го намериш на картата, а и път до него почти няма. Не защото има дупки, а защото пенсионерите изядохме асфалта.
Пиша ти, защото ти си последната ми надежда. Ако не да вдигнеш пенсиите, то поне да изгониш онзи (тук не се чете) Дянков. Иначе ние, пенсионерите от селото, сме добре. Има още 2 километра асфалт за ядене до съседното село. Лошо е само за нашия поп, който милия кръстосва пеш по селата, а видях онзи ден, че най-богуугодно е да се ползва икономична кола. Ако можеш на него му донеси една такава, че цялото село само на вярата се крепи...
Много не искам, наборе! Гласувам редовно, а и слушам дядото, сина Иван и внука Матейчо. Е, снахата малко хич я няма, не може да готви и не простира прането с еднакви щипки, ама...
Айде, наборе! И теб те мисля – пропусна да се пенсионираш навреме, сега да те видя с тази реформа! Ще има да влачиш цяла Коледа по Земята, да мъкнеш тежки чували и да подаряваш щастието на всички по земята.
Твоя баба Матея
Източник dnes.bg
