Показват се публикациите с етикет хонорари. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет хонорари. Показване на всички публикации

четвъртък, 15 декември 2011 г.

НАП погна Алисия

Чалга дивата попадна на мушката на бирниците покрай делото за издръжката на сина й.
Националната агенция по приходите (НАП) започна проверка на доходите на фолк певицата Алисия, разкри шефът й Красимир Стефанов. Чалга дивата попадна на мушката на бирниците покрай делото за издръжката на сина й.


Адвокатката на бившия й мъж Валери Божинов извади на светло доходите на Алисия. Затова НАП ще разследва дали фолк звездата е забравила да включи в декларацията си хонорарите, които печели от участия.

Около 3-4 хиляди лева е хонорарът за вечер, срещу който собствениците на кръчми наемат Алисия. Отделно изпълнителката демонстрира висок стандарт на живот, кара джипове и коли за по 6-цифрени суми, което със сигурност е невъзможно с доходи от по 2 бона на месец, пише blitz.bg.

Алисия имала желание да води сина си в Дубай по 4 пъти годишно, а това няма как да се случи с официалния й доход, коментират от НАП.

Честа практика е чалга гилдията да прибира по няколко хиляди лева на вечер и да спестява налозите върху тях.
Бирниците вече имат горчив опит с фолк индустрията. Под лупата на ревизорите непрекъснато са палатите, лимузините и сметките на всички изпълнители.

Източник hotnews.bg

вторник, 9 август 2011 г.

НАП дава фолк певиците на прокурор


НАП дава фолк певиците на прокурор
Стълпотворение от фолк изпълнители заради хонорарите им се очаква в прокуратурата в следващите седмици.
Най-популярните чалга певци ще трябва да дават обяснения за участията си в "Биад" и какви хонорари са прибрали оттам. Причината е наказателното производство по случая с фирмата, която държи няколко клуба в столицата и е укрила оборот от 50 милиона лева, пише "Стандарт".

Анелия, Преслава, Азис, Тони Стораро, Емилия и редица други изпълнители се очаквало да бъдат привикани на разпити при обвинителите.

Според източници на вестника имената на певците фигурирали в черното счетоводство на фирмата. Срещу датата на участието стоели изпълнителите и сумите, които са били преведени по банков път, както и парите, дадени на ръка.
Раздадените хонорари на изпълнители варирали от 2000 до 12 000 лева за еднократно участие. Обикновето половината от тях не се декларирали пред НАП.


Източник hotnews.bg

понеделник, 25 юли 2011 г.

Софи Маринова: Всички сме свалили хонорарите

Софи Маринова: Всички сме свалили хонорарите

Софи Маринова е родена на 5 декември 1975 г. в Етрополе. Тя е четвъртото от петте деца и единственото момиче във фамилията си.




Наричана е „циганската Лили Иванова” заради гласа си, който се отличава с изключителен диапазон, обхващащ 5 октави.

Сега ромският славей „си изпя всичко” в своето най-искрено интервю, специално за „ШОУ”, пише blitz.bg.

- Софи, доколко ти пречи известността на личния живот?
- Никога не съм усещала, че ми пречи името, даже ми е помагало. Обаче сега като останах сама, нали искам да си хвана гадже, и толкова пречи това име... Те толкова са стресирани мъжете от мен, толкова бягат, че си викам както Дачо викаше едно време: „У, всички викат каква е добричка Софка, ама да дойдат да живеят с нея, че да видят каква змия си”. Ама те мъжете не знаят, че верно съм змия, и пак не щат... Може би от тази гледна точка си мисля, че ми пречи името – не мога да си намеря любов... Ходих на врачка преди четири-пет месеца. Те всичко знаят за мене, но отивам и аз да си врачувам (смее се). И тя вика: „Към края на годината ще имаш една прекрасна любов - мъж – 35-40-годишен, заможен, ще те гледа, ще си имате дете – момиченце...”. И аз викам – ей, чул те Господ! Затова сега само флиртувам. Чакам просто края на годината да видя кой ще е човекът…
- Не се ли умори да ги издържаш непрекъснато ти тези мъже? Не те ли дразни, че може да започнат да гледат на теб само като на „пълно портмоне”?
- Честно да ти кажа, аз обичам да си гледам мъжете.

Но искам и от другата страна да е така. Да ме глези, и аз него. И аз обичам да им правя подаръци - да им купувам очила, парфюми, на вечери да излизаме някой път... Аз съм много романтична, дано намеря и такъв мъж. Защото Дачката, колкото и да е – 9 години беше по-малък от мене, колкото и да искаше да се прави на по-голям мъж, не става. Той си е дечко.

- Определяха любовта ти с Дачо като „циганска работа” – това дразнеше ли те?
- Ама аз казвам – такава любов не всеки може да преживее. Много се радвам, че на мене се е случило. За Дачката мога да кажа, че преживяхме една прекрасна любов пет години. Като че ли и двамата си знаехме, че няма да бъдем заедно. Аз знаех, че не мога да му родя дете, защото наистина стават много оплетени нещата, както казваш ти – циганска работа. То какво ще е на Лоренцо – сестра ли ще е, племенничка ли ще е, какво ли ще е - не знам. Самите ние знаехме, че няма да сме заедно, но просто имаше любов, страст... Бяхме заедно – да, но дойде моментът, в който и при него спря, и при мен.
- Какъв е твоят критерий за новия мъж в живота ти?
- Искам да си го харесам – аз първо гледам външния вид. Да има черна коса - хубава, черни вежди, леко да е мургав, да има хубаво тяло, да е 35-40 годишен. И да си е като мен – нито богат, нито беден – едно такова средно положение. Като реши да ме изкара на вечеря, да може да си го позволи, нали?! Ето такъв искам да е. Ама нали знаеш - то искаш, искаш, и накрая ти се падне рус със сини очи.

- Каква е разликата между мъжа българин и мъжа ром?
- Аз съм имала и българи, и цигани, и турци. Всякакви връзки съм имала. Женени, неженени. Циганинът по се раздава в любовта, докато българинът по-разсъждава материално – пък колата, пък къщата, пък това как ще стане после. Докато циганинът има гореща кръв, луда – забравя децата, забравя къща, тръгва... Циганинът е по-луд, затова и аз съм такава – тръгвам, влюбвам се, като кон с капаци съм, хубаво ми е.
- Напоследък се забелязва, че като че ли умишлено търсиш прилика с Лили Иванова – купи си жилище до нейното на ул. „Оборище”, колата ти е същата и дори е със сходни номера. Защо го правиш и какво друго в този стил да очакваме?
- Аз я обожавам Лили Иванова и когато така ме сравняват по някои неща така с нея, много се радвам. Но пък винаги е било съвпадение. Аз живеех наистина на „Оборище” – бяхме на квартира там. Даже четох една статия – нейният мерцедес бил до моя мерцедес, нейния черен, моят – сив, номерата почти еднакви. Викам си – какви са тия съвпадения, пък то чиста случайност. Даже едно време бях в оркестъра „Супер Експрес” и бяхме се уговорили – казах им, че искам на обложката на касетката всичките момчета да са наредени и аз да лежа в ръцете им. Гледам след една седмица във вестника – Лили Иванова с целия оркестър от естрадата точно по този начин снимана. Викам – хайде, щом е така, нашето отпада, тя като го е направила, няма да го правим. Искам да ти кажа, че в много неща така си приличаме наистина с нея.

- Познавате ли се?
- Познаваме се. Преди 10 години се запознахме на морето. На Приморско беше в едно заведение. И понеже собствениците знаят, че много я обичам, и викат: Лили Иванова ще пее при нас тази вечер, ела да се запознаеш. Аз взех един огромен букет, въобще много се зарадвах. Посрещна ме, запознахме се, тя ми каза: „Софи, ти се отличаваш от другите, ти пееш нещо различно”. Зарадвах се, разбира се. Засичаме се с нея по коктейли, такива неща... събирания.
Софи Маринова
- Вярно ли е, че си изтеглила голям кредит за жилище в центъра? Имаш ли и други кредити, ти обичаш да живееш нашироко?
- Става дума за „Оборище” – ние на квартира с Дачо живяхме там, под наем. А сега имам апартамент в Драгалевци. Той е 200 квадрата и в момента го обзавеждам лека-полека. Нали знаеш какво казват – ако мислиш на някого лошо, изпрати му майстор в къщата. Имам такова главоболие.

- С кредит ли си го платила жилището в Драгалевци или с пари в брой?
- Платен е наведнъж. Нямам кредит. В момента го обзавеждаме, затова сега с Лоренцо живеем под наем в „Макси”. Тук много ми харесва.

- В какво друго инвестираш парите си?
- Ами и аз като всички жени – коя жена не обича шопинг? Било парфюми, очила, накити, дрехи... Даже някой наскоро ми каза, че съм си превърнала апартамента в малък МОЛ. И си казвам – защо пък само Софчето, то всички певици сме така! А пък аз съм такава, че като си харесам нещо, последните пари си ги давам. Може да остана без един лев, но ги давам.
- Случвало ли ти се наистина да останеш без пари?
- Постоянно ми се случва, защото аз постоянно нещо си купувам. Но пък колкото повече харча, толкова и повече работа има. Като някой път си кажа – ех, трябва тука да се стисна, че наближават някакви сметки... и като се стисна, то не върви ни работа, ни нищо. Като започна да съм си така по-ларж, е по-готино и се върти колелото.

- Колко пари загуби от двете си сватби, които така и не се състояха?
- Ами, честно да ти кажа, доста пари изгубих, защото първата сватба трябваше да е в Японския, втория път трябваше да е в „Шератон”. Имах предплатени капаро за украси и за други работи...Приблизително съм изгоряла с 40-50 000 лева за всяка сватба поотделно, или към 100 000 лева общо. Но ако бяха станали сватбите, имаше още доста да се плаща. Обичам като се прави нещо, да е хубаво. Даже мисля, че последния път за украсата бях дала към 10 000 долара като капаро. После като не се получиха нещата, исках да се върнат парите - не можеше. Жената вика: „Вземи си целия камион украса”. Викам й: „Какво да я правя тази украса?”.
- Много поп-фолк певици имат проблеми с данъчните. Ти от тях ли си? Плащаш ли данъци, имаш ли си счетоводител?
- Да не се хваля, ама аз съм много редовна. И да чукам на дърво, от 7-8 години съм с моя продуцент от „Сънни мюзик” Крум Крумов и той си ги движи тези неща. Слава Богу, нямам проблеми!

- Усещаш ли ти лично финансовата криза на гърба си? Свали ли цената на участията си, намаляха ли ангажиментите ти?
- Ами честно да ти кажа, то в нашата среда – не само аз, ами и колегите, всички сме свалили хонорарите. Няма такава криза! Вече втора година... Аз това казвам – едно време ходихме в седмицата десет пъти да пеем, сега ходим в четвъртък и петък. Да речем, имаме по две-три участия на седмица. А пък да не говоря, че ние, певците, сме свикнали на по така разкошен живот и сега сме се „видели в приключение”. Ама въртиме колелото някак си, има и по-зле от нас, да не се оплакваме.
- Подпомагаш финансово роднините си в Етрополе. Какво им купуваш?
- Какво им купувам? Вече почти всичките ми братя си имат апартаменти, вече всички са добре. Мисля, че от две-три години са по-самостоятелни. Всеки си гледа вече работата, кой далаверки, насам-натам, гледат да си работят нещо да си изкарват... Майка и татко аз си ги гледам. Всичко аз им давам, те са пенсионери по болест и двамата от много години. Взимат нещо, ама знаеш какви са смешни пенсиите... Аз си ги гледам, водя си ги на почивка старците. Ама и те си ме гледат – като се прибера, и майка почва да върти манджите. Снахите, братята - и те много ме обичат, защото ги подпомагам. Като има нещо и веднага: Софче, можеш ли да помогнеш?

- Страхуваш ли се от отвличане на сина ти – все пак си богата за стандартите на страната жена?
- О, не, и тази тема изобщо не ми харесва! И много се радвам, че тука в България ги няма такива неща. Те нали са там на Запад милионерите.. Тук като че ли по-спокойно живеем. Лоренцо си има гледачка вече трета година. Даже много хора ми викат – абе, Софче, ти си много земна, даже ходиш без бодигардове. Аз искам да си живея живота като всеки нормален човек, нали? Така че – ох, да си плюеме в пазвите – Господ да ни пази.
- Лоренцо е суперзадоволено дете – за какво му беше златното колело, което му купи? Твърди се, че цената му е 80 000 лева?
- Ох, това колело... много се говори за него. Е, не е пък чак толкова скъпо, нали, но пак не е малко пари. Два месеца чакахме колелото от Америка да дойде.

- И колко струва все пак това златно колело?
- Ами колко – 2500 евро. Ето, казах го! Пък те като започнат по вестниците – от 20 000 лева, та чак до 80 000 го изкараха, че струва. Настина е много красиво колелото, много е хубаво, но е много тежко и затова Лоренцо още не може да го кара. Стои в гаража. Но от време на време го изкарва тука из „Макси”-то да го кара, но повече скейтборда.

- Успя ли да понаучиш някакъв език, по едно време доста се беше амбицирала да успееш да пробиеш на външния пазар?
- Записах се преди 7-8 години на курс по английски три месеца. Ходих да уча английски, толкова много думи научих и знам, ама не мога да правя изречения, не се получава.... Като ходя в чужбина, мога да си поръчам вода, цигари, кафе, ей такива неща, иначе разбирам горе-долу. И не съм много добра, затова искам Лоренцо да го изучи, да знае много езици. Като ходи с мама в чужбина, да може да ми поръчва и да ми превежда. Като излезем в чужбина, ме питат откъде си. Българка, им казвам. Викат – знаеш ли английски? Викам – не, само джипси и български. С два езика пак съм напред.
- Вярно ли си дала 4000 лева за един парфюм?!? Да не е и той златен?
- Ами то цялото шишенце е в камъни Сваровски, много е красиво. Парфюмът вече съм го изхабила, ама шишенцето си стои. Бях в Лондон на участие, бяхме с Дачо заедно и целия хонорар си го дадох. И Дачо вика: „Ама че си луда! По летището сега какво ще правим - пари за кафе нямаме”.

- Колекционерка си на аромати. Колко парфюма имаш?
- Не мога да кажа със сигурност, но вероятно са над стотина. На етажерката до спалнята си имам 5-6 да се пръскам, другите са още в кутии. Любими са ми такива тежки и класически миризми като „Шанел №5”. Обичам много и запалки, и очила. Не знам колко пари хвърлям за парфюми, но почти няма ден, в който да не си купя нов. Даже като отида някъде и ме питат: „На какво миришеш?”, аз казвам: „Не знам!”. Винаги правя коктейл, от поне 10 парфюма наведнъж пръскам. Всички марки ги имам.

- Настина ли си израсла в интернат?
- Едно време в село Брусен от първи до осми клас учих там. Ние сме пет деца – четири момчета и само аз – едно момиче. Това са ми най-хубавите години! Майка ни пращаше в неделя и в петък се прибирахме. Там си ни хранят, обличат, всичко… И се прибирахме за по два-три дни, майка да ни преоблече, изкъпе. Така че до 8-и клас учих там, след това до 10-и клас учих в града – в Етрополе. И не можах да изуча 11-и клас. За мен е важно, че това, което мечтаех от малка, ми се сбъдна – да стана певица. Знам да пиша красиво, знам да чета гладко, знам да си смятам парите, така че съм добре. Колко висшисти и с по няколко езици стоят без работа!
Софи Маринова
- Преди време опита да влезеш в българската политика с „Евророма”, но неуспешно. Имаш ли още амбиции за българския парламент?
- С Цветелин Кънчев сме приятели и се познаваме от много години. Иначе аз не ги разбирам хич тия работи. Даже един път журналисти ме питат: „Вие откога работите тук?”. Пък аз, вместо да кажа „Аз в тази партия”, казах „Аз в тази фирма” и Цецо се обръща и ми шепне: „Партия, партия кажи, не фирма”. Викам – не ме питайте за тези неща, не ги разбирам. Ето сега постоянно някакви есемеси получавам от фенове, приятелчета някакви. „Софи Маринова, много те молим, кандидатирай се за президент...”. Викат, поне с тебе ще ни бъде весело.

- Ама ти не ставаш – нямаш навършени 40 години?
- Така ли? Значи още пет години ще умувам по този въпрос.


Източник hotnews.bg